Невъобразимото: Опити по философия на образа

Сега живеем в период, когато се наблюдава силно завръщане на важния аспект от западната култура - образа. Това е време, в което активно се обсъжда и „възраждането на религиозното“. Концепцията за „Невъобразимото“ търси начин да съчетае образа и свещеното, стремейки се да улови тяхната взаимна интензивност. Тази идея се разглежда през философска и културно-историческа призма, като основни обекти на изследване са произведенията на двама от най-радикалните автори на XX век – Жорж Батай и Х. Ф. Ловкрафт, както и творбите на художници като Балтюс, Ханс Белмер и Рене Магрит. Основните теми около „Невъобразимото“ включват представянето и неговата религиозна забрана, връзката между образа и формата с безформеното, а също така (не)изображаемостта на общността и индивида. Чрез тези теми възниква ново поле - философията на образа. Тя трябва да стартира именно от концепцията за Невъобразимото.

Необходимо е да поемем риска да се противопоставим на мощното течение от хилядолетната традиция, която маргинализира изображението; тази традиция го редуцира до проекция на вечния модел или архетипа - Духът – неизразимата свещена същност. Образът не представлява просто „отражение“ на истината; той самият е истина. Образът-тяло олицетворява самото свещено начало.