Les relations ethno-linguistiques en thrace et en mesie pendant l`epoque romaine

Изложението се основава на паралелен анализ на литературни източници и епиграфски паметници. Сред последните, авторът акцентира особено върху автографските надписи, тези с индивидуални особености и контролирани след време надписи. Този избор е обоснован от самата същност на тези типове паметници, които разкриват етно-лингвистичната ситуация в местата, откъдето произхождат; по-точно, те осветяват процесите на романизация и хелинизация.

В раздела, посветен на автохтонната антропонимия, авторът установява, че начинът за именуване на деца е бил идентичен в Тракия, Мизия и Дакия. Това наблюдение със сигурност няма да приключи дискусията относно броя и идентичността на древните езици, говорени в региона между Карпатите и Егейско море; въпреки това то има своето място в контекста на тази дискусия.

Тъй като значението на класическите текстове често подлежи на интерпретация, те са преведени на френски език.