Песента на динозаврите (Фантастичен роман диалог)

ЕВРИДИКА

– Кмете, ти си законът и властта тук.
– Ако ще ми говориш на „кмете“, и аз така! Какво става, фелдшер?
– След като изпълниш искането ми, можем да продължим както преди.
– Да?
– Трябва да узакониш едно дете.
– Каквооо? В това село не е раждано дете от двайсет години. Няма ли случайно някоя баба да се е престрашила? Най-младата е над шейсет и пет...
– Ти, кмете, трябва внимателно и доброжелателно да ме изслушаш.
– Кажи каквото имаш!
– Аз, в качеството си на медицинско лице, ти заявявам с голяма сериозност: Мирон Ангела има дъщеря.
– И коя жена му я роди?
Фелдшерът изважда жълта кърпа сини квадрати и избърсва врата си, поглеждайки нагоре.
– Работата е там, че тя не е жена.
– А ако му се е отелила крава пък идваш при мен за глупости – довечера сам ще пиеш ракия!
– Не. Мирон ще почерпи след работа. Първо обаче трябва спешно да впишеш детето в регистъра – необходимо е име на баща и майка плюс акт за раждане.
– Добре де. Започвам. Баща – Мирон Ангелов Ангелов – 52 години; а майката...
- Това именно ми тежи - майката!
- Бай Мирон намерил ли го е детето?
- Къде ще го намерят в този студен мраз? От три дни хляб не сме получили...
- На мен ли го казваш?... Чуха се новини за разчистване на пътища, но до неделя нищо не очаквай. Дано времето се оправи! Защо все още размахваш тая кърпа като полудял? Ето ти чай; аз също ще пия. Седни да обсъдим всичко спокойно! И защо вместо него ти идваш?
- Мирон помоли: "Отиди вместо мен", каза той "аз съм стеснителен". А кметчето изглежда нервирано".
- Пий вода и говори нормално!
- Така... през лятото когато ходеше по горите за дървета спрял пред една огромна елха над водопада и решил да я маркира. Изведнъж срещнал невероятна гледка - от елата излязла красива жена като от приказките: "Не я режи", рекла тя. Той почти не можел да повярва на очите си; но тя настоявала: "Докосни ме". Докоснал я - била нежна като свилена вода според неговите думи… Продължила: “Не унищожавай дървото — то ми e дом”. После добавила: “Мога те даря или даже мога сама да родя дете.” Как би могъл той тогава да устои? Загубил две жени досега без наследник…
Сказал й :“Детe!” Жената го прегърнала толкова нежно…

Абе! Хайде стига с тия басни вече!

— Защото жената му обещала:"През пролетта щом звездата Гърлицата блесне над Бели връх ,ще родя." Ако не дойдеш до три дни детето остава у мене“. Влезла обратно в елхата.

— Затова той наблюдавало планината с биноклета?

— Ще ти върне биноклетa; вече няма нужда от него.

Когато звездата заблестяла подготвил се бил тръгнал към гората , ала навън заваляло сняг . Решил:”Утре със сигурност спира”. Но снеговалежът продължил…

Така нахлузил ските вземал решение — заминал направо там . Оная дошла извела малко голо бебе далеч покрай снежинките ...Нямал идея как точно носит.. Скрила го под дрехите .

Но тая пак предупредила:
„Ако до залез слънце не приемеш момиченцето за свое , щом звезда светне ще прибера.“ Разбираемо веднага затръпкал … Обаче как точно човек кара ski’s дерейки гласове сред снега?! Но успял след време..

Завръща веднага при баба Дика която знаела какво правити .
Запалила огньче окъпала кръвното чудовище след което започнала премянка....