Отлъчване

Накрая искам да споделя какво запомних за дядо Янкул. Този строг и плашещ човек, който потисна младежките ми години с безмилостния си характер, когото ненавиждах до крайност; именно тази омраза ме накара да избера своята професия и път в живота, който сега е забравен в земята, без да съм пролял нито една сълза за него... Същият този дядо Янкул, когото по неизвестни причини решихме с майка ти да посетим една вечер след вечеря, когато се връщахме към София от почивка в Мелник и преминавахме покрай онзи град, който мразех... Когато той отвори вратата на старата си триетажна къща, посрещна ни познатата миризма на изгниващо дърво и две огромни старчески сълзи. Тези горещи капки слезоха от суровите му очи право върху прага – те удариха така силно земята като гръм под планината; прагът се напука и парчетата му разлетяха из света като осколките на огледалото от „Снежната кралица“. Сълзите сякаш пронизаха основите на къщата както вулканичен взрив. Целият свят щеше да рухне там ако не бяха тези протегнати към теб ръце – стари ръце, които не знаят какво е нежност отдавна… Но тогава вселената сякаш спря за миг: злият старец плачеше пред нас.

Подадох те. И той несръчнo те пое с треперещите си ръце; ти го погледна уплашено и усмивката му предизвика мощния ти плач - такъв какъвто само африканските лъвове могат да имат. След това той се обърна назад към нас и започна бавно да върви към леговището си с миризма на стари мебели. Ние последвахме вас вътре аз затворих зад себе си врата – врата която винаги беше заключена за моите юношески мечти. Дядо ми ти върna обратно на майка ти без нито дума а после донесе бутилка ракия.

Първоначално помислих че разумът му вече е заминал със снежните облаци но след като изпил чашката налял нова гледайки ме промърмори:

– Ей! Опустяхте ми акълa...

След това млъкна загледан във вас двамата а след малко пак вдигнал чашата я преполови погледнах го притеснен но бързо изпих своята ракия докато разговарях за нашия живот... Майка ти говореше също а дядо Янкул слушаше променящ очите между нас трима без особени реакции . В един момент обаче сигурно уморен или стрестираш , успокои се при мен .

Той ви показа старата стая каза "Лека ви нощ!" А майка ти оставила ви там излезе навън для сака колко време ще остава тук ? Не можех повярвам колко подчинение носела неговото присъдителство спрямо нея но разбрах че тя направила всичко това ради мен . Усещаже важността ... Всички сме около маса между нас стоеше шише домашная ракия намаляващи все повече докато заседявате другаде . Гласът ему звучеше чудновато откритие прашасали нотки древната симфония.