Историкът и множественото минало

Текстовете в настоящата книга, които включват както непубликувани материали, така и такива публикувани у нас или зад граница, са написани през последните двайсет години по различни поводи и в различни моменти. Те отразяват моят дългогодишен интерес към разбирането на комунистическия феномен, режима в България и ежедневието на обикновените хора под неговото влияние. Свързва ги обща перспектива, която може да се определи като научна гледна точка пред лицето на предизвикателствата на паметта, противоречивите свидетелства и множеството лични истории. Инструментариумът на изследователя включва не само внимателно документиране на явленията, но също така интерпретационни методи от политическата философия и разнообразие от социални науки с акцент върху новите теми и подходи в съвременната историография – условията за историка днес, микроисторията, взаимодействието между история и памет.

Заглавието на книгата намеква едновременно за историка като универсална фигура с познавателна роля и за конкретен учен със субективност в спомените си. То подчертава усилията да бъдат примирени тези две роли. Научното изследване не трябва да бъде объркано с актуалната политика; въпреки това историята е неизменна свързана с моралните и политическите ценности. Работата на историка надхвърля простото установяване на факти; тя предполага тяхната интерпретация във връзка с истината и добродетелността. Въпреки че науката не бива да се смесва директно с политиката, съвременният историк следва да предложи концептуална рамка, позволявайки индивидите сами да развият способността си за оценка και вземане на решения — решение което често има политически характер.