Лаконично небе

„Лаконично небе“ е знакова творба в литературното наследство на Иван Пейчев, публикувана през 1967 година и сега представена в своето второ издание.

Времето не е заличило нищо от нейното значение като дълбока изповед на един неспокоен дух, който успява да предаде същността на живота – изпълнен с болка и вдъхновение. Сложният характер на чувствата, които той разкрива, произтича от преживяванията му, родени в душата му, наситена с пориви и терзания; именно те носят тъгата за онези истини.

Намирайки утеха в малкия си град, Иван Пейчев често сядал край реката и пускал „книжни кораби“. Както сам казва: „Истинските тъжни / и страшни кораби / откриват Америка“, което символизира трудния процес на познание. Многолик по природа и със завладяваща чувствителност, той строи непрекъснато мостове между себе си и света около него. Неговите стихотворения за любовта, морето, есента и Калофер са силно въздействащи признания – метафора за тъгата и уморената надежда. Поетът безкрайно обича есенните здрачове и постоянно пише за тях; те най-добре отражават вътрешната му мечтателност. Чрез тези мигове на светла меланхолия Пейчев се доближава до своята същност.

Иван Пейчев настоятелно защитава правото си на индивидуален размисъл относно истинското в живота. При първата ни среща през далечната есен почувствах впечатляващия заряд от неговото артистично присъствие – усетих какво означава човешко творчество без користна цел. Тогава осъзнах значението на думите „всеотдайност“, „обреченост“ и „неподкупност“ във връзка с него. В разговор ми сподели важна истина: „Не можем да живеем без поезия. Ако тя изчезне, това би опровергало самите нас.“ За него животът ще бъде беден без поезията - думи от човек роден да твори."