До всички момчета, които съм обичала

Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!

Шестнайсетгодишната Лара Джийн съхранява своите любовни писма в кутия за шапки, подарена от майка й. Но тези писма не са написани от други хора за нея; те са нейно собствено творение. За всяко момче, което някога е обичала – общо пет на брой – тя пише по едно письмо. В тях изразява всичките си чувства и мисли, които никога не би могла да сподели в действителност, тъй като те са предназначени само за нея. Но един ден без никакво предупреждение тайните й послания се оказват разпратени до техните адресати и внезапно романтичният свят на Лара Джийн става напълно неконтролируем...

Докато пиша писмото си, нямам намерение да скривам нищо. Създавам го с убеждението, че той никога няма да го прочете - защото наистина няма да го направи. В него изливам всички свои укрити чувства и впечатления; след като завърша письмото му прибирам запечатано и адресирано обратно в синьо-зелената кутия.

Строго погледнато обаче това не са точно любовни писма. Аз ги съставям когато вече нямам желание да бъда влюбена – те представляват моето сбогуване с чувствата ми. След написването им вече не живея под властта на обсебваща любов; мога спокойно да хапвам закуска без страх дали той я харесва със банани или пък спокойно мога да пея любимите песни без нуждата от него сред мен. Ако любовта е форма на обсебване, може би тези письма служат като мой начин за освобождение от него – поне така би трябвало!