Видрица Т.1

Дългогодишната и многостранна дейност на поп Минчо в ролята му на духовник, учител, просветител, общественик и революционер е била известна още по неговото време. Неговото име се появява в запазени документи от 70-те години на XIX век, а също така присъства във възрожденската преса и в спомени - както ръкописни, така и печатни - написани от съвременниците му, които са били близки до него или са споделяли неговите идеи. Най-вече можем да го намерим в труда „Миналото“ на Стоян Заимов и в „Записките“ на Захари Стоянов. Към ръкописите му проявявали интерес личности като Христо Ботев, Иван Адженов, Любен Каравелов и други. През 1875 година Ботев планирал да публикува един от трудовете му - "Изгубений старец", но проектът не бил осъществен. Само напоследък частични откъси от произведенията му започват да излизат в сборници.

Най-забележителното книжовно дело на поп Минчо е „Видрица“, което можем с основание да наречем „Поп Минчов сборник“ заради своя разнообразен характер. Той започнал работа върху него преди повече от сто години; още като млад разпитвал стари хора за легенди и предания, водил записки през годините и завършил проекта си след Освобождението точно преди смъртта си. Ръкописът съдържа над 2000 страници голям формат и красноречиво свидетелства за упоритостта му при писането - черта обща за всички наши възрожденски автори. Това ценно наследство все още остава непознато за широката публика у нас, която наскоро демонстрира увеличен интерес към мемоаристика та автентични документални текстове.

„Видрица“ представлява многожанрова творба със заглавие, което самият автор обяснява: то описва малка чантичка с железни халкици - видритца - която циганите използват за просяване храна от домакинствата. Произведението служи едновременно като родова хроника и автобиографичен очерк; това е летопис на възраждането с множество записи, пътеписи т.е., спомени богато подправени с фолклорни материали. Заради този стил хронологичното развитие не винаги следва последователност; повествованието често включва жив диалог с местни говорими особености (диалектизми) или турцизми , което добавя колорит към текста.

Кирила Възвъзова-Каратеодорова,
Тихомир Тихов