Български народни приказки от Македония

"Хей, тихо! Внимателно! Искам да ти кажа нещо на ушенце. Тази книга е истински чудесна! Тя разказва за една тайна кутийка, която малцина знаят къде се намира, а и само няколко същества от стотици години помнят света още от времето, когато Господ го е създал от нищото. Кутийката е много проста – без декорации и цветове. Изглежда сякаш е направена от обикновен дърводелец. Но какво ли не крие в себе си... Знаеш ли?

Вътре се съдържа едничък фрагмент от твоята душа. Дори ако забравиш за него, ще чувстваш болка там, откъдето те е било отделено... То представлява парче земя и мястото му никога няма да бъде като преди. Тази книга ти разкрива историята на това изгубено парче.

Ако не погледнеш поне веднъж към тайната кутийка, болката ще остане завинаги с теб. Представи си да летиш над Прилеп с Щърка Силян или да почиваш до Ръжде - най-известния мързеливец - край руините на Дойран. Недалеч от Велес дяволът може да опита да те измами; недей му вярвай! В Струмица можеш да поплачеш за последната битка на Самуил и след това извикай името на красивата Тентелина в горите близо до Охрид. Бъди внимателен обаче – бабиното петле може да те повлече към Охридското езеро! Всичко това принадлежи на македонската земя, дала живот на толкова много наши легенди.

Разделенията и конфликтите не трябва да ни плашат; жалко е действително, но какво можем ние българи – всички сме засегнати от обща страст!

Гоце Делчев

Аз съм инструмент единствено за идеята за освобождение на Македония и обединение на българския народ; доказал съм го с целия си живот чрез жертви освен самия мой живот.

Тодор Александров

Македония нарекох Западна България (както ѝ подхожда).

Константин Миладинов

Препоръчвам младите в Македония здраво да стоят зад убеждението си: ние сме българи вече хиляда години.

Иван Михайлов

От един народ направихме два народа; един език превърнахме в два различни езика. За истината защитаваме лъжи; разбиваме старото робство и ковем нови окови в името на България без капчица милост разделяме небосвода… Хвърляхме позор върху майката със собствени думи…

Венко Марковски"