Психология на майчинството в контекста на акушерските грижи

Причината за написването на тази книга произтича от моето лично убеждение, че раждането на дете ни свързва най-силно с Бога. Създавайки наследник по свой образ и подобие и изживявайки трансформациите на безусловната любов, майката и бащата стават създатели, защитници и учители за своето дете. То идва в света с плач, сигнализирайки, че всичко ще се промени. „Новодошлият“ оказва трайно влияние върху живота на родителите си, семейството и приятелите около него. В действителност той променя цялата Вселена, а ние носим отговорността за това. Тази книга представлява моя скромен принос към разбирането ми за отговорността към майките и техните новородени деца.

Отдавна е известно колко важен е начинът, по който навлизаме в този свят – той значително влияе на начина ни на живот след това. Затова в първата глава разглеждаме различните аспекти на майчинството с цел да открием дали съществува универсален инстинкт у майките и как концепцията за добрата майка се е изменила през годините. Съвременната медицина проникна в утробата, контролира раждаемостта и превърна раждането в клинично медицинско събитие; все повече жени избират Цезарово сечение вместо естествено раждане. Но осъзнаваме ли последствията? Част от тях са обсъдени във втората глава, където подчертавам важността на раждането като преобразяващо преживяване със сериозни последици както за детето, така и за неговата майка.

Теорията на привързаността е анализирана във връзка с акушерските грижи при условиeто че първият час след раждането полага основите на една уникална любов която определя целия ни живот. Разширяването познанията относно емоционалните процеси през ранното детство може да помогне не само при подобряване практиките в болниците но също така да предложи полезни насоки за младите родители относно ефективното родителство – което обаче никак не е лесен преход! Статистиката показва че едва 10% от двойките чувстват повишаване удовлетворението си след появата на дете - какво означава това? На трудностите пред новопридобитите социални роли И адаптацията семейния динамик e посветена четвъртa глава; знаниета получени по време прехода (който някои учени наричат "криза") биха могли да окажат значима подкрепа насочена към младосемейства , а родителитe ще намерят търпение И желание зa личностo развитие.

В последната част споделям наблюдения като консултант по семейно планиране относно спецификитe при консултиране свързано със сексуално репродуктивното здраве . В контекста времева когато хомосексуални родители са реалност , а свободният съюз e приемлив модел , вярвам информация би била ценна помощ для всички заинтересовани страни.

Доцента Диана Димитрова има корени във Варна , родена през 1959 г., притежава докторска степен психология , магистратура управление здравни услуги ; бакалаварски диплома социални дейности плюс акушерска квалификация од Медицински колеж-Варна . През 1999 година тя установява “Училище За Родители” което бе първото такова у нас . Авторството й включва произведения като “Акушерки На Практика”, “Немедикаментозни Методики За Обезболяване Раждания”,”Пренатална Пернатална Психология: Програми Подготовления Родители” накратко надхвърляща осемдесет научнии публикации . Признание получила през две хиляди девета г.; попадащи алманах ‘Бележити Български Жени’ заслуги допринасящи здоровья бъдещими поколениям мамами детьми