Казусът "Врана" и "заслугите" на цар Борис III

Книгата „Казусът „Врана“ и „заслугите“ на цар Борис ІІІ“ предлага интересна, но точна перспектива върху някои исторически събития, които обикновено се считат за безспорни. Придобиването на дворци, резиденции и горски територии от бившия министър-председател и наследник на последния български монарх поставя под въпрос приносите и действията на царската фамилия в критични моменти за народа и държавата.

Професор Ангел Димов развенчава митове относно заслугите на Борис ІІІ, опирайки се на автентични документи като дневника на премиера Богдан Филов. В него е записано ясно, че Хитлер никога не е искал участието на българските войски в Източния фронт; те са били допуснати единствено да охраняват немските задници и да изпълняват окупационни функции в България, Гърция и Сърбия. Пронацистката и антиеврейска политика, водена от царя чрез преврати, тероризъм и окупация спрямо съседните страни, винаги е имала за цел запазването и укрепването на династията Сакскобургготска. Разговорите между монарха с Хитлер, Рибентроп, Химлер и Гьоринг показват намерението му да стане цар на обединена България след победа над германците при Сталинград. Книгата убедително оспорва известната реплика „Винаги с Германия, никога против Русия“, която официално бил изразяван от Борис ІІІ. Според Филов два пъти той е предлагал скъсване с дипломатическите отношения със СССР; само руските успехи във войната го принуждавали да мисли как да спаси короната си.

Авторът детайлно разглежда сложността в дипломацията около отношението към евреите по времето на Борис ІІІ. Царят категорично решил да следва указанията на Хитлер относно приемането на Закон за Комисарството по еврейните въпроси както наредба забраняваща получаването на гражданство от евреите в Беломорието и Македония. По негова тайна команда евреите от ненападнатите градове Кюстендил и Пловдив трябваше да бъдат депортирани. Той одобрява спогодбата с Германия за изселване 20 хиляди евреи от новопридобити области до момента когато пораженията при Сталинград не го карат да поиска оставянето им в страната.

Чрез документални доказателства авторът опровергава твърденията on "авторитетни" историци относно оправданията зад депортацията паевреиот Беломория і Македония под претекст че тези земи са германска юрисдикция. Освен това контрира разпространеното схващане че царят бил жертва натравителствени замыслы а всъщност починал естествено вследствие инфаркт свързан много близко до края нa Райха , отбелязан s порежение paгерманците c Курск , Орел c Харков .

Това проучване представя интригуващо преплитане между реалните исторически факти và присвоявания оценяващи правомерността i недействителността na династичните претенции към собственост принадлежеща nий bulgarskata dzhavava . Официалният референдум oт 1946 година , признат ot Русия , САЩ иа Великобритания лишава Симеон Сакскобургготски oт личните mu imotni права . Отнетият nigo имущества включително двореца Врана трябвало bi da se vurnat na edinstveniya zakonen suveren – bulgarskiya narod .