Остайница

„Читателят попада в централната част на кръвните отмъщения в Албания, където смъртта е неизменна и наровете никога не узряват. Подобно на произведенията на Исмаил Кадаре, книгата разглежда дълбоките патриархални теми, характерни за тези райони, и разсъждава върху отсъствието на Бог у човека. Тази завладяваща и въздействаща творба заслужава сериозно внимание, тъй като притежава силата да възвърне човечността у хората.“

ВЛАДИМИР ЗАРЕВ

Романът ни отвежда при строгия Канун на Леке Дукагини, който все още доминира в изолираните области на Балканския полуостров. В него жените стават заклети девици – те се преобразяват в мъже чрез подстригване и обличане с мъжки дрехи. Кръвните конфликти между семействата са ежедневие; любовта често води до смърт, а стойността на една жена се равнява едва ли не на двадесет вола. Честта се измерва по начин, който изглежда странен: „два пръста над челото“. В този патриархален свят смъртта присъства почти във всяко домакинство – това не е митология, а реалност само на 600 км от България. Тази истина е близка до нас; тя представлява историята за човешките избори и последствията от тях. Книгата представя Бекиа - момиче с горещо желание да бъде син за своя баща, мечтал за момче. Какви граници си готов да преминеш заради тази трансформация? Грешно ли е да избягаш от смъртната заплаха? Допустимо ли е да следваш страстите си дори ако това струва живот? Това е повествование за човечеството извън половите роли – отвъд термините "син" или "дъщеря", "мъж" или "жена"; то говори за същество, което носи гнева и милостивостта Божии в својата душа тежаща 21 грама.

Творението е написано в постмодерен стил „поток на съзнанието“, който движи читателя напред-назад между миналото и настоящето като мощна вълна. Единственото необходимо действие от страна на читателя е просто да се отпусне и позволи течението да го доведе до края – ако изобщо такава история може да има финал."