Малката светица и портокалите. История на изчезването

Авторът на романа "Колекционер на любовни изречения" представя своеобразна творба, в която тъмното тяло на морето шепти имената на своите любими жертви. Вълните поглъщат и отвеждат мъжете в ежедневната рутина на забравата. Крушението е песен, изпята с внимание и сериозност в абсурдното очакване за спасение. Често Матео и Леополд откривали по бреговете останки от леки кораби и тела на безразсъдни пратеници. Понякога бурята изхвърляла загадъчни сандъци с неизвестни вещи и истински съкровища. В моменти, когато водата утихвала, се чувал тихият шепот на благодарност чрез сълзи; тогава те, разделени от разстояние, време и случайни мъже, стояли край брега, опитвайки се да интерпретират йероглифите от солта върху пясъка – знаейки че тези послания са само за тях.

Критиците описват това произведение като най-забележителната българска книга през последните години според „Труд“. Авторът притежава магически способности да подрежда всяка дума във Вселената си така умело, че животът неизменно следва примера на изкуството му. Отдавна не съм срещала толкова оригинален български писател...

Според „Програмата“, това е проза от нов тип без аналог в родната литература - първо удивява читателя, после го привлича и напоследък категорично завладява вниманието му.