Не толкова кратка история на самолета

Разказите от "Кратка история на самолета", отличени с наградите „Хеликон“ и „Цветето на Хеликон“, се завръщат след обиколки по света, публикации на множество езици и адаптации за театрални сцени и филми. Ведно с тях идват и много нови текстове, включително досега неиздавани есета.

В един малък площад в калифорнийски град забелязах бронзова статуя на Марк Твен в естествен ръст – той седеше на пейка, кръстосал крака, държейки разтворена книга. Интересното при този образ е, че не го виждаме като писател (с писалка или пишеща машина), а като читател. Освен това авторът не гледа книгата си; вместо това е повдигнал погледа си някъде извън страниците й, сякаш току-що е попаднал на нещо вдъхновяващо, което го кара да се замисли или да припомни свои спомени.

Бих искал да ти пожелая, читателю, ако моят текст успее понякога да събуди твоите собствени спомени. Те може би са потънали в дълбочината на времето и живота ти, но все пак съществуват между страниците на ежедневието ти – хербаризирани и деликатни – твоите лични кратки (или по-дълги) истории чакат да бъдат разгърнати отново.

Захари Карабашлиев