Индивидуални различия при вземане на решения

В монографията се предприема опит да се предостави емпирично обоснован отговор на редица спорни научни въпроси, свързани с индивидуалните различия в процеса на вземане на решения. Това става чрез разработването на цялостен концептуален модел и създаването на специално подбран инструментарий, който служи като основа за изграждането на методология, валидизирана в контекста на изследванията по темата.

Получените оригинални емпирични данни потвърдиха, че стилът при вземането на решения не е равнозначен нито с когнитивния стил (нито представлява негово подмножество), а включва когнитивен компонент, който не обхваща всички стилове. Той е свързан със психичната саморегулация и зависи от индивидуални различия, произтичащи от начините за удовлетворяване на хедонистичния мотив (регулаторният фокус и модата), нуждата от контрол над възбудата (управление на стреса) и потребностите от социална връзка и повишаване самооценката. Тези открития дават нов импулс за продължаване на изследванията относно индивидуалните разлики в решаването, както и допринасят за развитието самата теория за вземането им.

Методологическата основа за това проучване черпи вдъхновение от когнитивно-преживелищната теория на Сиймор Епщайн. Получените резултати и теоретичните заключения потвърждават валидността ѝ като глобална личностна теория с потенциал да разрешава нови научни проблеми чрез интегриране на специфични теории като мотивационната теория предложена от Е. Тори Хигинс и социометърния механизъм описан от Марк Лири.