Управление на сткреса в организацията. Психологически и управленски дискурси

Монографията представлява естествено продължение и финал на поредица от мои изследвания и публикации, свързани с проблемите на психичния стрес. Първоначалните емпирични проучвания бяха проведени преди повече от двадесет години. Това, което ми направи впечатление тогава, беше статичността на моделите, използвани за изучаване на психичния стрес в организационен контекст, както и "отсъствието" на индивида, който изпитва този стрес. Изследванията по това време се фокусираха главно върху идентифицирането на т.нар. стресори - факторите, които предизвикват стреса - и последствията от него.

Индивидуално-демографските характеристики на служителите бяха разглеждани или като модератори във връзката между стресорите и последиците от тях, или по-рядко като медиатори. Моята дълбочинна работа по темата ме убеди все повече в необходимостта да поставим човека в централната роля при анализа на стреса; акцентът не трябва да бъде само върху "обективните" измерители на стресорите, а върху преживяванията на служителите в организацията. Това вдъхновение ме насочи към разработването на модел, който да включва два основополагающи принципа – човекът да е в центъра на процеса със стреса вместо просто да бъде наблюдател извън него; също така бе важно да се изследва взаимовръзката между натрупания стресс и стратегиите за справяне с него с цел разкриване динамиката му.

Моят авторски системен модел за анализиране на стреса в организационна среда позволи формулирането на ясна концепция за управление нa стрeса като важен аспект както от стратегическото, така и оперативното управление вътре в организацията.