Ходене по мъките. Спомени

Книгата представлява автобиографичен разказ на хаджи Атанас Попов, който описва живота си, изпълнен с множество перипетии и случки, на фона на важни исторически моменти за България. Известен под името Хаджията, той е активен участник в земеделското движение от БЗНС "Никола Петков" във Варна и околността между 1920 и 1947 година. След този период обаче започват неговите страдания в лагерите по време на комунистическата власт.

Въпреки че при ареста му през 1947 г. всички негови архиви, дневници и записки са унищожени от режима, Попов успява да опише събитията с детайлност – споменавайки конкретни факти, имена, дати и географски места. Поради това неговите воспоминания притежават значима историографска стойност. Разказвайки за предателствата и ужасните преживявания в лагерите, авторът го прави без злоба или желание за отмъщение; вместо това изразява мъдрост и приемане на съдбата си.