Нова земя

Романът „Нова земя“, публикуван през 1896 г., е замислен като продължение на „Под игото“ и представлява първия опит в българската литература да се обхване епичната реалност след освобождението. Иван Вазов рисува разнообразна картина на нашата нова действителност, представяйки многослойно и аналитично ежедневието, психологията и обществено-политическите идеи на първото интелектуално поколение свободни българи. Главният герой Найден Стремски принадлежи към това поколение. Чрез неговите изрази авторът отправя послание към сънародниците си, което остава актуално и днес:

„На България са нужни умове с трезви мисли, хора с положителни знания; необходимост от наставници, които да възпитават младите в добродетелност и да формират характера им; мъдри мислители, които да насочват умовете към доброто и напредъка! Какво не трябва? Нужни са сили, знания и смелост за изграждане - а не разрушаване. Трябва да царува велика любов към труда. Трудът трябва да преобрази нашите пустеещи полета в златисти ниви и да покрие оголената ни земя с гора.“