Потъване в мъртво море

Сборникът "Потъване в мъртво море" съдържа дванадесет разказа, които са обединени от темата за загубата и човешките страдания. Тук се разглеждат затворените врати, пред които неизменно заставаме, както и светлината, която прониква през всички наши рани.

Според Йорданка Белева, тези разкази изобилстват от сол – не като подправка, а по-скоро като консервант; потъването в загубите е дълготрайно. Читателят не просто прелиства страници, а преминава през солници. Дълбочината на текста привлича с неповторимия поетичен стил и зрелостта на автора.

Керана Ангелова отбелязва появата на един интересен разказвач в българската литература. Историите имат свързаност как интонационно, така и психологически; езикът е образен и свеж.

Силвия Чолева акцентира върху психоложката дълбочина на текстовете, богатството на езика и стилистичното разнообразие при Антония Апостолова. Нейният усет за завършек прави сюжетите необичайни и написани с увереност.

Марин Бодаков посочва изящното представяне на човешките взаимоотношения в истории от забравени литературни пространства. В тях пробягват ледени искрици от променливата близост между героите, докато силните поетични моменти откриват множество невъзможности пред нас.

Антония Апостолова публикува първата си книга ("Солена ябълка", поезия) още когато е едва 17 години. Разполага с 15-годишен опит като редактор във водещи медии у нас и е създала сайта "Литературни разговори", където изпълнява ролята на главен редактор.