Пътят на духовен възход според Евагрий Понтийски

Книгата разглежда една от най-забележителните и сложни фигури в историята на християнската църква – Евагрий Понтийски (ок. 345–399 г.). Той е едновременно значим учител в мистичната традиция на православния Изток и еретик, осъден по време на Петия вселенски събор (553 г.) заради връзките си с оригенизма. Влиянието му до голяма степен произтича от факта, че негови непосредствени наставници са видните светители на православието – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и преподобният Макарий Египетски. Големите кападокийски отци, с които той поддържа близки отношения, включително св. Григорий Нисийски, извличат положителните аспекти от учението на Ориген и ги представят в контекста на православното вероучение; така се проявява влиянието на Евагрий. Интелектуалните компоненти в неговата мистика и антропология получават нова интерпретация чрез изследванията на Янис Каминис, който разкрива как те са зависими от духовния контекст и тяхната принадлежност към християнската аскеза. По тази причина авторът акцентира върху първата стъпка в духовното развитие – деянието (??????), което получава основно внимание като фундамент за следващите две степени: познанието (??????) и богословието (????????).

– проф. Иван Христов