Проектът

Първият ми контакт с Мерик Крофърд беше по време на интервю за работа.

В действителност, технически казано, го срещнах двадесет минути преди това в една пробна… Аз изкрещях. Той също изкрещя. След кратък спор, докато бях само по бельо, успях да затръшна вратата право в лицето му.

Може би можете да си представите как се почувствах, когато разбрах, че той е бъдещият ми шеф. Интервюто завърши ужасно и останах много учудена, когато получих покана за втори път. Истинската изненада дойде с откритията – Мерик ме е избрал именно защото считам себе си за най-малко квалифицирания кандидат. Явно бордът на директорите го е натиснал да назначи човек на тази ненужна позиция според него.

Не бих искала да работя под ръководството на някой, който очаква провал от мен. Но ще бъде доста интересно да го опровергая; това ще стане мой личен проект!

Най-голямото неочаквано предизвикателство обаче са чувствата и желанията, които Мерик Крофърд буди у мен.

Да започнеш връзка със своя шеф не е особено разумно решение. Но както често казват – по-добре да рискуваш и после да съжаляваш, отколкото никога да не опиташ и след това да жалиш...