Живот без маска

Лентяи има всякакви и в изобилие! – реших да се противопоставя на редактора. Съществуват хора, които не се замислят къде и с кого да отидат, те просто живеят за себе си. Моите лентяи обаче са загрижени за многолюдната тълпа, която е непрекъснато ангажирана с работа...

Точно така! Средностатистическият индивид представлява вените и кръвоносната система на обществото; той работи физически, докато умът му леностува или мечтае.

Не разбрахте ли? Интелектуалният хаос сред държавните мързеливци не му дава покой. Умът и духът му блуждаят безцелно. Има легло, но сънят го избягва... Разбира се, че чувства бунт вътре в себе си. Именно! Той използва по-висшите способности вместо крайниците си. Не-не, той не фантазира по начин да губи времето си; нито превръща мечти в реалност - просто живее с тях. Както героите на Дюма винаги стоят готови до дръжката на шпагата, за да защитават краля и най-вече самия себе си, така моят герой остава над белия лист...

Разбира се! „Крушата не пада по-далеч“, затова ще възпита децата си в същия дух... Няма как два живота да му стигнат да оправдае своето безсънствие пред бъдещите поколения с отворени очи, които искат да осъзнаят колко много е работил... Единственото нещо, което този лентяй и разказвач ще занесе със себе си под земята, ще бъде онова неизказано върху белия лист за тези след него...

Авторът