Имало едно време в България. Фотографски кодове и носталгични сюжети

Има една всеобхватна история на сенките, която чака да бъде разказана. В нея ще се пресекат изчезващото с въображаемото, огледалата със сънищата, извори с изображения, фантазии и фантасмагории.

Фотографията може да се разглежда като елемент от тази обща хроника на образите – "призрачното, което предизвиква страх", "следите, които оставят".

Тя носи в себе си богатото наследство на сенките и тревожните образи, стари диаболични огледала и магически живописни портрети. Всички те изграждат голямата тема за колебливата и неопределена идентичност, податлива на кражби. Това е нашето постоянно привличане към тях, но също така и безпокойството ни относно присъствието и отсъствието им, заместването и привиденията.