Разместване на небето

Отдавна имам подозрения, че Боряна Богданова притежава дарба да променя света около нас чрез словото си. Нейната втора книга, която съдържа кратки разкази, потвърди това с категоричност. Не е просто задача да забележиш и след това да предадеш малките детайли, които оформят голямата картина на живота - подлез, носещ надежда; хризантема, която причинява болка; въже с висяща надежда; леха от ягоди, изцеряващи загубите... Боряна вижда и чувства облаците в дълбоките локви, любимия човек в отраженията на водата и възможността за бъдеще – както реално, така и мечтано. Тя не създава измислени светове; тя изгражда истински пространства. Това е силата на изкуството – способността да пресъздадеш свят като нашия. Поради тази причина писането й я изв eleva високо нагоре към небесата без ограничения.

След впечатляващото си поетично начало с "Рамене и самоти", Боряна Богданова приятно ни изненадва със своите кратки прозови форми. За един талантлив поет е важно да бъде самоанализиращ и чувствителен; за белетриста обаче наблюдателността и аналитичният подход са основополагающи качества. Боряна има всичко необходимо в достатъчни количества именно затова нейните разкази успяват едновременно да трогват читателя и да провокират философски размисли относно съществуването. Те функционират като мигновени снимки от нашето ежедневие – понякога ярко оцветени или черно-бели, а често преминаващи през всички нюанси на дъгата. И докато се опитваш осъзнато да спреш момент и зададеш въпросите „Защо?” или „Как?”, следващият разказ вече те завладява напълно и те повлича напред със скоростта на буреносен поток – умение характерно само за добрите разказвачи.