За изкуството и литературата

„По следите на изгубеното време“ е значима творба, която съчетава характеристики на класическия роман и поставя основите на модерната литература. В нея се разглеждат теми като любовта и трагедията от невъзможността за нейното споделяне, както и обществения живот с неговата комичност. Основният свързващ мотив обаче остава темата за творчеството и неговата природа. Настоящият сборник включва избрани откъси, посветени именно на тази тема.

В самото начало на романа главният герой усеща, че зад повърхността на нещата се крие незабележима реалност, която трябва да бъде разкрита. През многобройните си душевни и интелектуални преживявания той осъзнава, че единственият начин да я осветли е чрез актовете на творчество. Процесът по израстването му като писател най-добре се вижда в пасажите относно изкуството и литературата, представени тук.

Разказвачът постепенно развива своето разбиране за същината на творческия процес чрез обсъждане на театър, литература, живопис и музика; особено внимание отделяйки върху есенцията на писателското майсторство. В края на „По следите“, той формулира своето естетическо кредо: задачата пред писателя е да пресъздаде съдържанието вече написано в него – загубеното време получава нова форма. Най-ценният аспект от произведението представлява синергията между миналото и настоящето, реализирана посредством общо чувство – например вкусът от мадленка потопена в чай или бродене по неравни улици. Метафората играе ключова роля при свързването им.

В заключителния раздел — наречен "теоретичен" от много читатели — разказвачът парадоксално отбелязва: „Творба с теории напомня предмет със зададена цена“. Това провокира размисъл дали романът всъщност оформяме докато го четем или финалът остава открит за бъдещи интерпретации. Независимо как гледаме към него, „По следите“ остава незавършено произведение; замислено първоначално като трилогия то продължава да расте безкрайно с множество страници и некоригирани части; а думата „край“, написана от Пруст малко преди смъртта му служи повече като символичен жест отколкото истински завършек.

Романът e публикуван между 1913 г. до 1927 г., разпределен в седем тома (от които три постмортум), а впоследствие многократно преиздаван — вторият вариант днес се счита за най-актуален сред читателската аудитория благодарение на поредицата „Библиотека на Плеядата“. Той е преведен над тридесет езика; някои държави имат две различни версии направени през различни периоди.
Българските читатели могат да намерят всички седем тома с наличните варианти във всеки един от тях.
Настоящият подбор предлага нов поглед към един от най-влиятелните романи през двадесети век.

Из Предговора към изданието