Clair de Lune/ На лунна светлина

Може ли да съществува връзка между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“? Тези произведения са публикувани почти едновременно – през 1865 и 1866 година, в две далечни страни: Великобритания и Русия. Докато четях „На лунна светлина“, осъзнах как думите предизвикват познати образи и споделени моменти от моя живот (независимо от националността), а ритмичният стил на разказвачката ме водеше през времето към преживяванията на поне три поколения по съдбовния 20-ти век. Който достигне дъното – в каменоломната, не бива да очаква чайно парти, а е подлаган на наказание заедно с новородено бебе (подобно на ситуацията в „Алиса“). Излизането нагоре е свързано с напълно различен свят, разрушен и ограбен, но озарен от плахото сияние на „Лунна светлина“. Звуците й предоставят глътка свеж въздух и намират човешкост дори сред най-тъмните сенки, успявайки да облекчат болката, както лагеристките местят огромния камък от сивата скала. Литературната алегория улавя малките радости и голямото страдание; историите за фината арменка, бременната туркиня, образования българин, завистливия портиер и зверските слуги при уж хуманния следвоенен режим представят нови герои във вечната морална дилема на „Престъпление и наказание“. За тези прокудени от историческите преврати през 20-ти век книгата представлява истинско лечебно откритие като полезно преразглеждане на непознатите уроци за 21-ви век.

Мариана Мелнишка

Каква съм? И аз самата не знам какво представлявам вече. Чувствам се изгубена. Нищо особено. Плач ми се доиде. Едва удържам сълзите си.
Родена съм в Истанбул – дете на търговци.
Арменка. Бежанка след кланетата.
Студент по право в Париж – само до втори курс.
Съпруга на Ал, когото взеха за разпит и никога не видях повече.
Майка съм на Луси – тя е при небето.
Майка сме Зарко - той расте в здраво социалистическо семейство.
Бивш човек - така ни наричат сега.
Още една лагеристка работеща в каменоломната.

Никой не съм."