Диалогичният разум

Георги Фотев е почетен професор и сенатор в Нов български университет, както и автор на множество научни статии, публикувани както у нас, така и зад граница. Той заема една от водещите позиции в European Values Study и е действителен член на Европейската академия на науките и изкуствата от 1993 година. Работил е като гост-професор в различни чуждестранни учебни заведения. Някои от основните му трудове включват: „Социална реалност и въображение“ (1986; преведена на гръцки през 1996), „Историята на социологията т.1-2“ (1993), „Другият етнос“ (1994), „Ethnicity, Religion and Politics“ (1999), „Криза на легитимността“ (1999), „Граници на политиката“ (2001), „Диалогична социология“ (200А), „Дисциплинарна структура на социологията“ (2006) ,„Ценности срещу безпорядък” (2009), “Българската меланхолия” (2010), “Сфери на ценностите” (2012), “Смисъл и разбиране” (2014) , “Човешката несигурност”(2016) , "Социологията като строга наука" ((2018) ), "Феноменология на чувствата"((2018)) и много други. В негова чест е издаден сборникът "Светове в социологията" през 2006 г., с участието не само на негови ученици и колеги, но също така със светила в областта като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и Янош Корнай.

***

Разумът се опитва да осъзнае себе си чрез драматичната и нелинейна история човечество. Всичко започва с логоса – принципа който отхвърля мита. През вековете разума приема различни форми и гледни точки - той може да бъде монологичен или диалогичен. Диалогът представлява основополагающ акт за взаимно признание между хората. Полярният антипод към диалогичния разум е радикалното отрицание спрямо Другия, който се възприема като нечовек заслужаващ робство или дори смърт. Убиецът на разума представлява чудовище – човек без форма: лишен от лице; душата му е непрогледна тъма . Лицето обаче при разумния човек служи като прозорец към вечността в духовен контекст.