Кръвта на Рим

Историческият роман „Кръвта на Рим“ е динамично и вдъхновено произведение, което достоверно описва инвазията на готите в римските провинции Мизия и Тракия през средата на III век. То обхваща обсадата и завладяването на Филипопол през 250 година, поражението на римската армия и гибелта на император Траян Деций по време на битката при Абритус през 251 година. Тези значими събития разклащат основите на римската държава и потапят империята в десетилетие кървава гражданска война. Нашествието на северните варвари - готите заедно с техните съюзници, нанася сериозен удар върху човешката цивилизация, заплашвайки да я върне назад във времето към примитивността. В бурната атмосфера от 247 до 251 година, когато всичко човешко е подложено на смърт и разрушение, главните персонажи - римлянинът Агрипа Антонин с тракийски произход, готският лидер Аргайт от царското семейство Балтите и дъщерята на сенатора Юлия - се борят не само за оцеляване, а също така за правото си да бъдат наречени хора и дори за малко щастие.

„Грабежите, убийствата и насилието продължиха три дни без прекъсване; огънът гореше непрестанно. Когато всичко приключи, вместо процъфтяващият някога стохиляден град останаха само опустошителни руини от изгорели остатъци. Стотици хиляди животи бяха загубени; телата лежаха разпокъсани по улиците, площадите и поруганите храмове - места преди това изпълнени с живот. Глъчката от мъртвия град беше заменена със зловещото грачене на гарвани и лешояди, които станаха новодомци сред развалините този ужасен погром - истинско проявление на човешкото безумие. Пролетният вятър вместо мириса на цъфнали цветя носеше непоносима миризма от изгоряла плът. На север заминаха вериги роби натоварени с плячка; звукът от камшиците ехтеше над прашния път заедно със стенанията у плача́щи жертви осъждащи своя жалък съдба. Болките им бяха толкова големи, че живите завиждаха даже й мъртвците…“