„Смърт във Венеция“ и други новели (ново издание)

В настоящото издание са представени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875–1955) – един от най-великите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература. Тези творби включват: „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), смятана за върхово постижение в немската литература, и „Смърт във Венеция“ (1911), както и „Марио и фокусникът“ (1930).

Всички пет произведения разглеждат сложния и болезнен процес на творчество, съчетан с дълбок анализ на емоциите, пронизваща психологическа дълбочина, разсъждения относно желанието за смърт и концепцията за безсмъртие. С тези новели ИК "Колибри" отдава почит на един от великите класици на XX век.

„Литературата е... съюз между страданието и инстинкта за форма.“
Томас Ман

Нищо не беше измислено - разходките в мюнхенското гробище, тъгата по парахода към Пола, старият денди, подозрителният гондолиер, Тадзо със семейството си, изгубения багаж… Всичко бе реалност. Разказът всъщност се фокусира върху темата за смъртта като аспект на безсмъртието; историята говори за стремежа към края. Но това, което истински ме интересуваше, бе двусмислията в творческия акт – трагичното измерение в изкуството. Страстта като страдание представляваше основната тема.

Поначално замисленият сюжет нямаше нищо общо с хомосексуалността – той разказваше последната любовна история на седемдесетгодишния Гьоте към Улрика – младо момиче от Мариенбад; една шокираща、美麗、гротескна обстановка преведена впоследствие в „Смърт във Венеция“. Личното ми лирично преживяване добави допълнително измерение към сюжета чрез темата забранена любов. Еротиката тук играеше ролята както на чувствено приключение така и духовно предизвикателство срещу буржоазните морални устои.

Разговорът между Томас Ман и бъдещия режисьор Лукинo Висконти през 1951 година поставя акцент върху влиянието му при адаптацията на "Смърт във Венеция".