145 години служба на българската държавност 1879 - 2024

"История на охранителните служби в България (1879 - 2024)

Охранителната дейност обхваща множество аспекти, свързани с защитата на лица, имоти и събития. Тя представлява един от основните механизми за осигуряване както на външната, така и на вътрешната сигурност, а също така е важен фактор за поддържането на обществения ред в страната. Редът и безопасността са ключови условия за мирното и благополучно развитие на социалния живот.

Професията охранител има корени още от древни времена. През Късното средновековие във Европа се утвърдил френският модел за защита на кралските особи и техните семейства. Монарсите разполагали със свои лични гвардейци или лейбгвардейски части (от немски „Leib“ – тяло, и латински „guardia“ – защита), чиято роля била да пазят живота на владетеля и местата му за пребиваване. Лейбгвардейците притежавали специален статус, униформа и знаме с герба на монарха. Този подход продължава да бъде актуален през новото време. На Балканите съществува т.нар Институт по телохранители или гавази, които осигуряват сигурността на посланици, консули, владици и частни лица.

В Първата (681 - 1018) и Втората (1185 - 1396) българска държава хановете и царете имали свои лични дружини начело с кавхан или протокелиот, които били отговорни за защитата на владетеля и сигурността около престола. След падането под османска власт в края на XIV век тези служби изчезват от историята ни до възстановяването на българската държавност през 1879 година; днес те могат да се похвалят с над 145 години история зад себе си. Според дефиницията си тяхната работа остава невидима към обществото — ненатрапчива без публична демонстрация — което прави тяхната организация και функциониране относително неизвестни.

Тази публикация цели да запълни тази липса като предостави информация относно историческото развитие нa българските охранителни служби чрез документира­не пo времeто."