Букви в петолинието

Когато преди време написах „Етюди за един пръст“, дори не си представях, че ще седна отново да пиша книга. Но както се казва: „Никога не казвай никога“.

Събитията следваха своя собствен ред и очевидно едно води до друго: първо беше книгата, после групата „Осите“. След това възникна идеята да изсвирим стари рок парчета, което пък ни насочи към създаването на наша собствена музика в този стил.

В процеса на работа с „Осите“ слушах много стари рок песни и така ми хрумна концепцията за настоящата книга – истории, вдъхновени от любими, но малко забравени песни, които оставиха трайни отпечатъци в душите на моето поколение. Целта е да ги преживеем отново заедно и в същото време да ви провокирам да ги видите през моя поглед. Надявам се да усетите радост или тъга, а защо не и малко раздвижване – подбрал съм разнообразие от теми. Има гняв, има страст и как бихме могли без щипка Любов? Това е отражение на живота около нас!

Писането е обсебваща дейност и това може би не е особено окуражаващо за човек с множество ангажименти. Но където са сто задължения, там винаги има място за още едно повече. Искрено се надявам работата ми да бъде одобрена и поне наполовина толкова интересна за вас колкото беше за мен по време на нощните ми писания. Надявам се реакцията ви да бъде положителна.

Музиката, особено рокът – дори когато я преобразуваме в разкази – представлява начин на споделяне и взаимност; някои я творят, други й се наслаждават или опитват двете наведнъж. А аз реших да направя експеримент - вместо ноти записвам букви върху листа. Ще бъда щастлив ако написаното ви хареса.

Ваш: Краси Майски