Отвисоко в печката пада дърво

Екатерина Григорова прави значимо откритие, което е уникално за нея: „поезията постоянно се адаптира“. Това означава, че поезията остава чувствителна към съществуването, улавя неговите сигнали и ги предава на нас. Нейната творба представлява дълбоко вникване и слушане на живота, придавайки му смисъл, а оттам и на нас самите. Този смисъл е основополагающ за човешката ни природа.

Митко Новков описва книга, която разглежда пътя към хармонията и самоосъзнаването в нея. Темата включва величието на природата и безкрайните мигове на свързаност с нея. Книгата акцентира върху родния дом и корените ни, които предоставят сила и усещане за принадлежност. В нея са изразени деликатно моменти на прозрение относно човешкото битие – щастието, любовта и осъзнаването на нашата преходност спрямо вечността на планината. Съдържанието ѝ притежава конкретика с потенциал да разширява границите до безкрайност.
Аксиния Михайлова