История на войните 25: Кримската война 1853-1856

„Ако желаеш мир, подготви се за война.

От началото на човешката цивилизация хората са участвали във войни – за територии, влияние, ресурси, слава и идеологии. От Херодот до Сун Дзъ и Макиавели, а след това Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт, великият ум на всяка епоха неуморно търси ключа към успешната война. Този ключ обаче се крие в правилното интерпретиране на историята. Но тя се пише от победителите и увековечава имената им - като тези на Ханибал, Александър Македонски и Наполеон... Затова да обърнем внимание на значимите битки: някои от тях са легендарни - малък брой хора побеждават многобройна армия; други предлагат важен урок - цяла война може да бъде загубена заради закъснение; трети зависят от късмета - блестящ план може да бъде надмудрен от простичка хитрост.

***

Русия започва Кримската война (1853 – 1856 г.) с ясното намерение да унищожи Османската империя и впоследствие да завземе голяма част от нейните територии. Император Николай I (1796 – 1855) е убеден в отсъствието на пречки срещу „болния човек на Европа“, но остава разочарован в своите очаквания. Срещу Русия се образува силна коалиция с участието на Англия, Франция и Пиемонт, а по-късно включва още западноевропейски държави. На бойните полета както по суша така и по море протичат забележителни сражения при Балаклава, Инкерман и Севастопол; интензивността им и високият брой жертви произтичат от модерните оръжия και технологични нововъведения през средата на XIX век.

По този начин Кримската война става първата индустриална конфронтация, в която практически са тествани различните постижения в сферата на въоръжението, логистиката и медицинските практики. Тя има дългосрочни последици – създава ново движение в политическите отношения балканския полуостров , реформира международната система от алианси και оказва решаващо влияние върху основните политически процеси предшестващи катастрофалните глобални военни конфликти през следващото столетие."