Философия на чувствата

Можем ли да обсъдим днес нова фаза в философската антропология? Съществува ли иновация в антропологичната мисъл, която да провокира такъв преход?

Текущото изследване се опитва да даде положителен отговор на тези въпроси и обозначава този нов етап като "кардиален". В последните години наблюдаваме възраждане на чувствата. Началото му поставяме в началото на 80-те години на ХХ век, а през следващите десетилетия изследванията значително се увеличават.

Лесно можем да установим паралел между сърцето (??????) и емоциите. Аристотел достига до извода, че сърцето е най-топлият орган в човешкото тяло, докато мозъкът остава най-студеният. Сърцето представлява източник на топлина, а мозъкът я получава именно от него. То е вътрешен орган с дейност, която винаги може да бъде усетена – независимо дали сме здрави или болни. Сърцето има свой ритъм и чувствата притежават подобна характеристика. Както сърцето може да пулсира силно като бурно море, така и нашите чувства преминават през различни степени на интензивност. То може както да ускори своя ритъм, така и да го забави; аналогично чувствата могат или да станат по-интензивни, или по-спокойни. Поради това разглеждаме сърцето като символ на независимия живот на емоциите.