Личност и Същество

Постигането на концепцията за личност в богословските дискусии относно Светата Троица през II-IV век

Християнството, в контекста на монотеистичните (авраамични) религии, представя един парадоксален аспект: то вярва в три отделни и различаващи се Личности. В същото време обаче християнството твърди (и именно тук е парадоксът), че тези три различни Личности - Отецът, Неговият Син и Святият Дух - всъщност са едно и също Същество; те представляват Единственият Бог, когото познаваме.

Как християните успяват да аргументират пред разума това откровение? Как доказват пред света, че тяхната вяра, въпреки своята противоречивост, не е абсурдна или лишена от смисъл?

Това всъщност е най-основният и първоначален въпрос, с който се сблъсква богословският разум - т.е. християнската теология. И точният отговор на този въпрос ще покаже как след дебатите между II и IV век е постигнато фундаментално разграничаване между две реалности, които дотогава са били считани за идентични – реалността "личност" и реалността "същество".