Личност и Същество

Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II-IV век
Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме.
Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, че изповядваното от тях, въпреки своята парадоксалрост, не е абсурдно и без-умно?
Всъщност това е най-фундаменталният и най-първи въпрос, пред който богословският разум - богословието на християнството е изправено и точният отговор на който, както ще покажа в тази книга, по необходимост е достигнал, след дебатите между II и IV век, фундаменталното различаване и определяне на две реалности, които дотогава са били приемани като идентични - реалностите "личност" и "същество".