Загадките на Луната

От древни времена Луната е била почитана от хората като богиня, носеща различни имена. В Древна Гърция я наричали Селена, която била сестра на Слънцето - Хелиос. Тя се движела по небето в колесница, теглена от седем сини птици и осветявала нощната Земя със своите лунни лъчи. Нейната любов не отстъпвала на тази на по-малката й сестра - Утринната Зорница - Еос.

Запазени са само два мита за романтичните приключения на Селена. В един от тях тя става жертва на любовта – похотливият бог Пан успява да я изкуши, прикривайки недостатъците си под белоснежно руно и след това просто я измамил.

В другия мит обаче се разказва за щастливата връзка между Селена и красивия пастир Ендмион. Богинята спуска тихо от небесата в пещерата му, където той спи дълбоко и не забелязва присъствието й заради омаята, която го обгръща. Те се срещат всяка нощ тайно и скоро тя му ражда петдесет дъщери.

Но с времето Ендмион започнал да остарява и боледува. Когато видяла какво става с него, Селена заповядала на своите сини птици да събират капчици лунна светлина по небето. Всеки ден давала една глътка от този лунен балсам на своя любим и така той започвал да възвръща младостта си – болките му изчезвали, а красотата му се възстановявала.

С течение на времето култът към Луната придобил значителна роля в много религии. Най-древният център за поклонение бил Ур във Вавилония и Харана в Месопотамия. Там богът Ану бил смятан за господар на цялото небе; египетският Озирис освен че бил почитан като лунен бог, също така защитавал всичко земно. Античната Диана символизирала Луната и била покровителка както на лова, така и на реколтата плюс раждане деца. Остатъчни форми от този култ продължават да съществуват у множество народи до наши дни.