Крепости срещу страха. Поезия

Амелия Личева е поетеса и литературен критик, която заема поста професор по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е автор на редица теоретични трудове, сред които "Истории на гласа" (2002), "Теория на литературата" (в съавторство, 2005), "Гласове и идентичности в българската поезия" (2007), "Политики на днешното" (2010), "Кратък речник на литературните и лингвистичните термини" (също в съавторство, 2012), както и книгите “Литература. Бинокъл. Микроскоп” (2013) и “Световен ли е Нобел?” (2019). Последните й произведения включват “Теория на литературата. Новият век” (2021) и стихосбирките като “Око, втренчено в ухо” (1992), “Втората Вавилонска библиотека” (1997) и други.

Нейни творби са превеждани на множество езици – английски, френски, немски, италиански, испански, полски и още много други. През 2023 г., стихосбирката ? F?rocement sage излиза във Франция с превод от Мари Врина-Николов чрез издателството Les Carnets du Dessert de Lune. Също така през 2025 г., ще бъде публикувана нова стихосбирка под заглавие ? Ferozmente mans в испанското издателство La Tortuga B?lgara.

Освен това Амелия Личева е главен редактор на Литературен вестник и председателства ПЕН център България. Тя участва активно като един от директорите на Софийския международен литературен фестивал а също така заема длъжността декан във Факултета по славянски филологии. Получила е различни награди като Златния лъв, Почетния знак на Столична община , Рицарят на книгата Христо Г. Данови отличието Портал Култура . Като поетеса тя получава Националната литературна награда Биньо Иванов за работата си върху Зверски кротка , както и Националната награда Константин Павлов за сборника Потребност от рециклиране .