Людовико - императорът на България

След трагичния завършек на Битката при Велбъжд през 1330 г., българският престол е зает от младия Иван Стефан, който е управляван от майка си Анна Неда и чичо си Белаур. Вече след една година детето цар е свалено от власт и принудено да избяга в изгнание с майка си. Така Иван Стефан изчезва от историческите книги, но животът му продължава по интересен начин. Докато крои планове как да възвърне короната на баща си, той организира собственото си погребение на един остров в Адриатика и приема името на сина на известен търговец от Дубровник. Освен това сключва брак с незаконната дъщеря на Филипо д‘Анжу – принцът на Ахея и Таранто, крал на Албания и титулярен император на Константинопол. Иван влиза в двора на неаполитанската кралица Джована чрез съпруга й Людовико Орден, основан за рицарите. Управлявайки албанското херцогство Дурацо, той предоставя щедри привилегии за местното население. Участва във военноморски поход под командването на адмирал Паганино Дориа по време на Войната за проливите и се включва във войните вечернята под граф Николо Ачиайоли. Като кондотиер става част от прословутата Компания "Шапката" и участва в битката при Валдичиана; изпада в затворите както в Константинопол, така и в Сиена. Има много повече приключения — истинска смесица от неочаквани успехи и незаслужени провали, които напомнят по-скоро роман отколкото исторически анализ. Независимо от това обаче всяко предположение в увлекателното повествование на Петър Николов-Зиков е подкрепено с множество автентични документи, което прави разказа ценен за слушане.