Зерин

„Зерин“ е повест, която разглежда корените ни, избрани не от нас, и съдбата, която сама прави своя избор. Това е история за невинност и жестокост, любов и мълчание - погледът в нея променя хората и техните съдби. Текстът умело съчетава пасторални и трагични елементи в един уникален български разказ.

Мариана Грънчарова създава ярки образи, които остават в паметта. Нейният стил изобилства с живописни находки като: „Той погледна в очите ? като небе в морето“. Езикът й е богат и свеж - истинска автентична проза.

Керана Ангелова

Чудесно е да откриеш сред многото прочетени произведения истински ненадминат диамант. Такъв талант притежава Мариана Грънчарова. Дебютната й повест „Зерин“ блести със своите словесни красоти; тя носи всички качества на класическата българска литература, а стилът на автора се отличава с искреност и завладяваща оригиналност. Книгата сияе по особен начин, подобно на уникалния блясък на очите на Зерин. Позволете си да се потопите в светлината между страниците.

Ива Спиридонова, редактор

„Зерин“ разказва за дете, родено между митологията и реалността - между циганската общност и българското село; то представлява баланс между приемане и отхвърляне. Повестта следи живота на момиче със сиво-зелени очи - погледа му не просякaт внимание; той наблюдава активно.

Разказът разглежда темата за паметта - както лична така и колективна; говори за любовта, която предоставя свобода; описва насилието с неговия траен отпечатък върху душите ни; представя безмълвното участие на обществото както чрез редките проявления на справедливост извън закона.

Мариана Грънчарова изгражда свят пълен с детайли - аромати от тютюн , прах от сарапа , диалектен език , песни край огъня . Нейният език е образен , звучащ , вдъхновяващ ритъм устната традиция . Герои са плътни запомнящи се понякога сурови но винаги човечни .

„Зерин“ e дебют който няма намерение да впечатлява шумно ; той привлича вниманието със своята истина .