За гражданската война (49-48 пр. Хр.)

Скъпи читателю,

В ръцете си държиш значимо произведение от световната литература - „De bello civili“ („За гражданската война“) или, в пълния му вариант, „commentariorum libri tres de bello civili“ („Три книги с коментари за гражданската война“), написано от римския военачалник и политик Гай Юлий Цезар.

След като вече е описал конфликтите в Галия в своята творба De bello Gallico, тук Цезар разглежда въоръжената борба срещу мнозинството в Сената, водена под командването на неговия бивш съюзник Гней Помпей Магнус. Тази война се развива на територията на Италия, Испания, Северна Африка и Македония и започва на 10 януари 49 г. пр.н.е., когато XIII легион пресича река Рубикон; завършва със смъртта на Помпей на 28 септември 48 г. пр.н.е. в Египет (Пелузий). Произведението вероятно е написано между 48-44 г. пр.н.е.

Книгата съдържа три части: тя започва с заседание на Римския сенат и приключва с ключовото сражение при Фарсала през 48 г. пр.н.е., но началото не е запазено до нас и текстът внезапно прекъсва - което подсказва за възможната неочаквана смърт на Цезар през март 44 г. пр.n.e.

Продълженията относно хода на гражданската война до окончателната победа над противниците са написани от различни автори (Bellum Alexandrinum, Bellum Africum, Bellum Hispaniense).

Настоящето издание представлява превод от английското издание C.Julius Caesar, Commentaries on the Civil War; допълнения към първата книга за гражданската война от Дионисий Восий заменят липсващото начало.

Стилът на Цезар служи като пример за кратката красота и логическа структура; той демонстрира дълбоко познание както по военното дело, така и по човешката психология - независимо дали става дума за сенатори или обикновени солдати. С умела логика той разкрива механизмите зад историческите събития без пристрастие или преувеличения.

Текстът е писан в трето лице, което може да остави впечатление у читателя че самият Цезар не го пише; даже има моменти когато разказвачът дистанцира себе си от автора.
Но който знае стилa му от книгата Галска война ще забележи уникалността му.

При обсъждането около Марсилия се споменавают българският народ болги (§35) със столица Ним . Според Авентин още през 225 г.пред н.е., част от племето бавари напуска родината си под управлението крал Тезел и братовчед му Балгер , преминавайки във Франция където основава град Toles .

Ирландските легенди сочат заселване именно там по времето цар Кир (559-530 гг.преди Христа).

Цезар посочват галските тектосаги , които след време ще видим да участват активно във военните действия под водачеството Теодар(Божидар)§4 .

Споменаванeто им показват наличноста им най-вече около територията сегашна България .

Забелязваме реката която разделя Галия пред очите ни носеща названиe Вар §83 .
От гледна точка тракийската история текста предлага ценни сведения : дебаркцията стават край бреговете Албания а нападения минавали над тези населявали Илирия - наричани партинци .

Участници били тракийците одрисии начело Котис(I)(57-48пр.) изпращащ помощ точно както при битките помагащи решително двете страни §88

Надявам се скъпи читателю тази книга да добави стойност към твоята библиотека!

Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
1 юни 2026