America and the Bulgarians

В книгата си "България и нейните хора" американският професор Уил С. Монороу отбелязва през 1914 година, че България е "единствената страна в Европа, в развитието на която Съединените щати са играли важна роля". Той подчертава, че през втората половина на 19-ти век и началото на 20-ти век американското влияние е било значително. Достатъчно е да се прегледат стари български издания от периода преди Освобождението до средата на 19-ти век, за да стане ясно, че българите дори по време на политическо потисничество под османска власт са били много добре информирани за живота в свободна Америка, нововъведенията в различни области и най-вече за победата на идеите за човешки права. Отзвукът от основните документи на Американската революция и борбата за изграждане на независима държава и свободно гражданско общество – като Декларацията за независимост от 1776 г., Конституцията и Декларацията за правата на човека – може лесно да бъде открит в редица прокламации, апели и речи на видни фигури от Българското възраждане и Национално-освободителното движение. Този дух прекрасно намира отражение също така в текста на любима песен сред българските революционери от 1870-те години - "Не ни трябват богатства, не ни трябват пари, ние желаем свобода и човешки права". Тази песен става химн за бойците във въстанието начело с Ботев, които през 1876 година се качват на кораба "Радецки", готови да загинат за освобождението на своя угнетен народ.

Българското национално възраждане и движението за освобождение получават не само морална подкрепа отвъд океана, но също така материална помощ особено в сферата на образованието. Това е посочено също така в книгата "Европейска Турция" от английския автор Джеймс Бейкър, публикувана през 1877 година. Книгата е основана върху негови собствени наблюдения и задълбочени проучвания; той буквално пише: "Важно допринасяне към образованието в страната идва от толкова далечен край света - едва ли някой би предположил говорейки именно за Америка."