Preyng on the State-The Transformation of Bulgaria after 1989

Веднага след 1989 г. новоизникналите политически образувания в Източна Европа се сблъскваха с една натрапчива и доминираща наследственост: съветския модел на държавата. Тогава силата на държавата изглеждаше като сериозна пречка за промени; обаче, по-малко от десетилетие по-късно основната характеристика на държавата не беше вече нейното изключително могъщество, а напълно отслабеното й състояние. Вследствие на това ролята на централната власт в управлението на икономиките, предоставянето на социални услуги и поддържането на инфраструктурата стана предмет на обсъждане. С фокус върху родната си България, Венелин И. Ганев подробно разглежда отслабването на централната държава в постсъветска Източна Европа.

Ганев започва с анализиране структурата и характеристиките на съветските сателити, особено формите за влияние сред елитите, предпочитани в социалистическата партийна система. Както показва той при колапса на държавния социализъм, институционалното му наследство е предоставило възможности и ограничения за функционери, свикнали да упражняват власт. За да извлекат максимална полза от тези условия, елитите не са имали нужда от здравословен апарат за управление – всъщност всички стимули след социализма ги насочвали към подкопаване инфраструктурата за управление.

В книгата си "Присвоявайки Държавата", Ганев твърди, че причините за неправилното функциониране на държавата са много по-дълбоки от политическите предпочитания на „пазарните привърженици“, които умишлено разрушават структурата ѝ. Той систематично анализира многобройните аспекти, последици и значение както институционалните така и социалните процеси преобразили организационната основа за ефективно управление.