Хуракан

Тези, които вече са се запознали с творбите на Петър Бакърджиев и са станали свидетели на неговите увлекателни приключения в Южна Америка, загадъчната Индия и Югоизточна Азия, със сигурност ще се насладят на новата му авантюра в Мексико и Северна Америка. На останалите читатели предоставяме информация за другите заглавия от поредицата пътеписи на автора:

- "Двайсет хиляди левги без вода" (2002 г.)
- "Рикша под дъжда" (2004 г.)
- "Върху змийската кожа на пътя лежа" (2005 г.)

След известната "война на тортите" през 1838 година, последвана от френското завоевание на Мексико и ненавистния император Максимилиян, антифренските настроения тук остават силно изразени. Вероятно единствената дума от езика на окупаторите, която продължава да бъде уважавана е mariage - сватба. Това може би е поради сватбените оркестри от музиканти, наричани тук с обич "мариячи". Все още сме далеч от площада, но вече виждаме групи музиканти в бели или черни костюми с пайети подобни на тези при тореадорите. Те носят широкополи сомбрера и задължително притежават малка и голяма китара, тромпет, цигулка и тъпан. Освен това могат да добавят различни инструменти или певци.

Ето че до тротоара спира стара кола с лющяща се боя. От нея излиза възрастна двойка и около тях музикантите веднага започват да обръщат внимание. Човекът от колата решително посочва - хей онези с белите сетренца! След минута развълнуваната жена стои облегната о дървото с насълзени очи пред несравнимо представление. Тези площадни бардове не просто свирят; те преживяват всичко дълбоко вътре в себе си. Слезли сълзи разказват за копнеж и скръб – чувства оживяват чрез сложните взаимодействия между двамата китаристи. Възрастната жена стиска ръката на мъжа си толкова силно, сякаш няма да го пусне никога повече след петдесет години ежедневие изпълнено със спорове; внезапно звучи плачевният тон на тромпета докато певецът излиза напред поставил ръка върху сърцето си – всички завършват изпълнението едновременно със звучащия инструмент; всички присъстващи проследяваме сцената смутено избърсвайки очи незабелязано – истински величие!