Генеалогия на българската модерност. Яворов

Този проект представлява изследване на литературната история, което включва и мнения извън рамките на езика, свързан с литературните произведения. То се явява като литература, която взаимодейства с области от нелитературни дискурси. Генеалогията преобразува миналото в картина, съставена от множество индивидуални истории и лични истини, преплетени със страсти. Истеричността може да бъде открита дори там, където смятаме, че „няма история“ – в емоциите, любовта или инстинктите ни. Според Фуко именно тук се проявява разликата между традиционния исторически подход и генеалогията; последната не пренебрегва детайлите и случайностите, а възражда забравеното с цел да проучи неговия произход и да улови миговете на появата му сред мрака на времето. Маргиналните аспекти, дълбоките значения и изменящите се гледни точки остават недостъпни за погледа на традиционния историк, който избягва уникалното и обединява всичко под най-обикновения знаменател. Напротив, генеалогът “разследва” миналото като събира фрагменти от истината с намерение да сглоби цялостна представа за него — подобно на решаване на пъзел.