Пин код: Лукчета

За мен писането е игра, взаимодействие с езика, откриване на нови маршрути между нюансите на думите.

С времето тази игра се трансформира в сериозно създаване на символичен свят, изпълнен с разнообразни образи и места, където често намирам спокойствие, чистота и смисъл. Свят, в който мога да развивам нежност и дълбочина, страхове и безсрамия...

Думите дълго време ме изненадваха сами по себе си; изучавах техния „характер“, проявленията им и слоевете на общото и индивидуалното възприятие за реалността.

Съвременната поезия ми служеше като начин да реагирам на обкръжаващата среда, да генерирам нови идеи и да вдъхновявам въображението си по различен от обичайния начин. Създавах нови „ритуали“ за преживяване в ежедневните моменти.

Моите стихотворения резонират с анонимния читател – конкретната свобода и самота на всеки индивид. Често чувствам искушение да пародирам или разчупвам традиционното писане. Най-важно за мен е удоволствието при написването му и желанието това удоволствие да достигне до потенциалния читател - нещо като "донор" на необикновени усещания...

Писането ми е любимо занимание особено когато идва спонтанно, контекстуално или почти тотално забавление.

Фрагментите от миговете – шепнати думи или случайно чуто – стават мотиватор за вдъхновение във всякакви ситуации.

Изкушава ме координирането на словото до степен шумна атракция: звънене, копнеж. Привлекателна ми е уникалната естетика на „дишащи“ интерпретации.

Рестартиране на личната чувствителност; преквалификацията на душевността…

Нарекох ръкописа си „Пин код: Лукчета“, защото виждам всяко стихотворение като:
а) сладка пикантност от настоящето
б) марципанова носталгия към скъпото детство
в) “лечебно средство против кашлица” (!)
г) архитектурата тишината
д)...

„Пин код“, защото всеки човек има свой собствен достъп до света - лично светоусещане , индивидуална радост и своеобразно потапяне в действителността. А лукчетата - моят тих вик срещу всичко около мен.
Те представляват последователният ми план за действие; могат да бъдат определяни както всекидневна поезия или декларативна такава — но желанието ми беше те просто да получат шансът da 'говорят', 'разказват'… Поезията като пин код.
Лукчета!

Петър Петров