Светът на трубадурите

През XII век в аристократичните и придворни среди на Централна и Западна Европа възниква нова култура, която популяризира идеята за куртоазната любов и почитта към дамата на сърцето. Поети, пътуващи из страните, пишат песни, които прославят верността към красиви жени, противопоставяйки се на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. Възраждането на античните теми за радостта от живота, виното и любовта става основен мотив.

Сред трубадурите има императори, крале и благородници наред с по-малко известни творци, чийто единствен капитал е поетичният им талант. Песните им са написани на говорим народен език и достигат до широка аудитория, поставяйки основите на новата европейска поезия.

Професор Симеон Хаджикосев прекарва почти три десетилетия в изучаване и превод на произведения от западноевропейските трубадури – известни като минезингери в Германия или жуграиш в Португалия. Книгата включва антология със стихотворения от различни автори като Бертран де Борн, Маркабрю и много други.

Историята на това издание започва през 1979 г., когато Симеон Хаджикосев работи върху португалска класическа поезия във френски университет. През 1982 г. той насочва интереса си към куртоазната любов сред трубадурската лирика. След защита на докторска дисертация през 1989 г., посветена именно на тази тема, той компилира сборник със стихове от провансалски автори; след което завършил обширната антология с немски минезингери през 2007 година.

Трубадурите произвеждат лирика с подчертано светско съдържание - първата такава след античността - написана не само за четене но най-вече за публично изпълнение. Тяхното творчество е тясно свързано с развитието на "куртоазния идеал", който оказал значително влияние върху новата култура.
Запазени са около 30-40 сборника с техните произведения между XIII-XV век; читателят днес трудно може да усети автентичното звучене поради факта че текстовете били предназначени предимно за пеене.

Проявленията у трубадурите водят началото си още от XI век; Гилйем IX е смятан за първи такъв представител - херцогът играе важна роля при разпространението влиянието му достига дворовете във Франция чрез бракове свързани с Алианор Аквитанска.
Взаимоотношеният между трубадурами се характеризират с тайна любов: те използват псевдоним (senhal) вместо имената на своите дами благодарение извънбрачния контекст.
Наименование „трубадур“ идва от френския език; докато повечето романски езици го запазват подобно (например trovador), единствено термина Minnesinger остава уникален в немския контекст описвайки “любовна песен”.

Странстващите певци оставали добре приети гости сред благородниците — те притежавали умение както да творят така също да изпълняват музика преминавайки успешно между различни диалекти.Трубадури понякога споделяли успеха си със свои жонгльори-помощници.
Многохилядното разнообразие социален статус присъствало помежду им — мнозина са произлезли от скромен произход или занаятчиство , но все пак успели да пробият нагоре по социалната стълбица .

Наличието какво означава мобилност определяло успеха им при разпространяване направлениета куртоазната лирика—примери показват достигане даже до Българските земи .
Но въпреки наличността традицията не навлязла тук най вероятно оправдано предвид специфично българско общество където отношения между владетел-сервент непридобиват характер познат този период .
Таким образом можем заключить что труба́дуры смогли оставить веский след только лишь там где наложился их культурный подход—в противном случае мы видим отсутствие этой литературы у нас !