История на българското градоустройство през 19-20 век

Пред вас е първият труд, който изследва развитието на българското градоустройство в периода на Новото време и Модернизма - от средата на XIX до средата на XX век. Монографията се основава на нова методологическа концепция:

• Чрез диахронни анализи на определени ключови градове с дългогодишна приемственост и устойчивост във времето, са проследени значимите моменти в тяхното развитие – от топогенезиса през първоначалните кадастрални заснемания и регулиране до бъдещото им планиране.

• Синхронните анализи разглеждат периодите по време на топогенезиса, Античността, ранните кадастрални снимки и регулационни планове, както и създаването на първите градоустройствени планове. От тези проучвания се извеждат характерни черти, които могат да бъдат приложими за останалите населени места в страната.

В настоящата част от труда е направен анализ на развитието в изграждането и устройството на девет големи български града: София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Кюстендил, Велико Търново и Видин. Историята им е разгледана независимо помежду си; акцентирано е върху важните събития и специфичната структура за всеки един от тях. За повечето от изследваните населени места развитието им досега не е било обект на подобно внимание. Това изследване има значение не само за историята им самостоятелно но също така влияе положително върху бъдещото им планиране и управление; открояват се постоянствата и традициите задоволяващи идентичността им а също така тенденции водещи към развитие формулирани чрез историческия контекст.

Сравнителният преглед над хилядолетното развитие на основните български градове предоставя обективна представа за цялостния процес по урбанизиране във времеви аспект.

Изследването носи стойност както за архитектурната така и за научната област свързана с урбанизма - историята му теорията му методологията му.
Диахронният подход оказва влияние върху практиката по опазване културното наследство като показва постоянства развития различни градове; допринася към проектантската дейност чрез разкритие тенденции базисни характеристики идентичности отделните населени места; оказва влияние върху управленските аспекти демонстрирайки натрупан опит през годините представен в биографиите их.

Събраният материал представлява автентична информация включвайки непубликувани архивни документи - планове схеми фотографии други ресурси.
Трудът е предназначен не само за професионалисти архитекти историци-урбанисти но също така интересуващи се историци социолози културолози изкуствоведи ангажирали с проблематика около града а также активност политици строители управляващи нашия уредбини пространства.
Добрина Желева-Мартинс