Човек в градината

"Собствената ми поезия не отразява поглед върху текущото в човешкия живот, в поезията ми става дума по-скоро за "човешкото състояние", за нашата въвлеченост в "най-дълбоките" въпроси на съществуването ни. Ние сме предадени на времето, ние идем от нищото и се връщаме пак там, и знаем това. Междувременно живеем в парадоксалната ситуация да сме детернимирани и свободни, да мразим смъртта и да трябва да я приемем, да искаме да познаем света и сами да сме част от него. Именно тази ситуация трябва да стане видима в моите стихове. Въпроси, които вълнуват всекиго, без значение на произход, религия или политическо убеждение, без значение на обществената ситуация. Да, реалността, но описана на език, на който се поставят въпроси, отхвърлят се отговори, поставят се други въпроси, отхвърлят се други отговори, ad infinitum, понеже това е единственият начин да се каже нещо за нещо, което всъщност не може да бъде казано и въпреки това го иска. /Рутхер Копланд/