Човек в градината

Моята поезия не е фокусирана върху конкретни аспекти от съвременния човешки живот, а по-скоро разглежда "човешкото състояние" и нашата ангажираност с най-дълбоките въпроси на съществуването. Ние сме подвластни на времето – произлизаме от нищото и в крайна сметка се връщаме обратно там, като осъзнаваме този цикъл. Във всекидневието си сме поставени в парадоксална ситуация: едновременно детерминирани и свободни, изпитващи страх от смъртта, но принудени да я приемем; стремящи се да разберем света около нас, докато сами сме част от него. Тази сложна динамика трябва да бъде уловена в моите стихотворения. Теми, които касаят всеки човек независимо от неговия произход, религия или политически възгледи и без оглед на социалната обстановка. Да, реалността е важна, но тя трябва да бъде представена чрез език, който задава въпроси вместо да предлага окончателни отговори; нови запитвания изникват след отказването на стари решения - ad infinitum - защото това е единственият начин да говорим за неща, които всъщност са неизразими и все пак жадувани./Рутхер Копланд/