Чудомир - непризнатият класик и неопознатият народопсхиголог

Чудомир, който на пръв поглед с лекота и артистичен талант рисува своите персонажи, всъщност прониква дълбоко в тъгата на техните грешни души. Той изживява всеки неприятен жест, произнася нецензурните им думи и става свидетел на бурната радост и тихата параноя на тези примитивни, недотам култивирани хора – селските незабележими личности, които постепенно се трансформират в градски новобранци. В него остава мизерия след всяка среща с тях; той натрупва печал при всяко превъплъщение. Вероятно е гневен и разтревожен докато ги пресъздава, но вместо омраза чувства обич. И въпреки че понякога го завладяват мрачни мисли или отчаяние, той продължава да се смее - този смях е мощен и неудържим. Дори когато страда от скръб или тежестта на проблемите го задушава, неговият смях остава жизнерадостен - макар да има нюанси на присмех или дори подигравка, той запазва своята светлина и чистота като форма на очистително освобождение.