Въведение в теорията и практиката на църковната музика

Основният труд на Хрисант Мадитски, озаглавен „Голяма теория на музиката“, е публикуван в ръкопис през 1814 година. Това произведение отразява усилията на тримата музикоучители и специалисти по певческата традиция – Хрисант, Хурмузий и Григорий, и играе ключова роля за развитието на балканската (византийска) църковна музика. Появата на Новия метод за записване на нововизантийската (новогръцка) музика е резултат от напредъка в църковнопевческото изкуство и измененията в съвремието. Работата на тези трима учители поставя основите за нова посока във всички области на църковната музикална теоретична практика, без да отхвърля предшествениците си. По тази причина Новият метод може да се разглежда като важен момент в развитието на византийската музика: той цели усъвършенстването на старите традиции с оглед критериите зададени от западноевропейската музикална теория. Този исторически процес има свои специфики в източноправославния балкански контекст и заслужава задълбочено проучване.
д-р Мария Капетаниу